Най-честата причина ПТСР е неочаквана смърт на близък,¹ въпреки че може да има много възможни причини, като сексуално насилие, война, физическа агресия, природно бедствие или пътно-транспортно произшествие.² Хората може да развият ПТСР, след като те самите са преживели травма, били са свидетели на травма или дори са научили за травма, засягаща техен близък или приятел.²

ПТСР е сериозно и недостатъчно лекувано заболяване, което може да възникне на всякаква възраст и да окаже негативно влияние върху много социални и икономически аспекти от живота на пациентите.^2-4

Симптомите на ПТСР могат да бъдат разделени на четири основни вида.⁵

• Повторно преживяване на травмата – повтарящи се спомени, кошмари и припомняне на травмиращото преживяване.
  
• Симптоми на избягване – избягване на мисли, чувства, предмети, хора или места, които са свързани с травмата.
  
• Отрицателни мисли и емоции – прекомерно негативни убеждения за себе си или света, срам или вина, понижено ниво на емоции, чувство на отчужденост и трудности при запомнянето на подробности за травмата.
  
• Промени във възбудата или емоционалните реакции – раздразнителност, повишена бдителност, безрасъдно поведение, нарушения на съня и затруднена концентрация.
  

Симптомите на ПТСР са различни при различните хора. Някои пациенти може да имат предимно един от четирите типа симптоми, докато други може да имат комбинация от симптоми.² Времето на поява на симптомите може също да е различно - повечето хора с ПТСР получават симптоми веднага след травматичното събитие,³ но при други може да има забавяне с месеци или дори години преди появата на симптомите.²

В световен мащаб, повечето хора (70%) преживяват травматично събитие през живота си.⁶ Въпреки че по-голямата част от хората, изложени на травматично събитие, се възстановяват нормално, около 5,6% от тях развиват ПТСР.³ Това означава, че около 3.9% от всички хора получават ПТСР през живота си.³ ПТСР се среща над два пъти по-често при жените отколкото при мъжете и е по-често в държавите с високи доходи в сравнение с държавите с ниски доходи.³ Честотата на ПТСР е по-висока при ветераните и при хора, чиято работа е свързана с повишен риск от травма (например полицаи, пожарникари и медицински лица в спешната помощ).²

Някои хора с ПТСР се възстановяват бързо, а други може да имат симптоми в продължение на много години.² ПТСР оказва отрицателно влияние върху много аспекти от живота на хората, включително интимните отношения, приятелствата и социалните контакти, родителството, финансите, работата и успеваемостта в обучението.⁴

В глобално проучване на Световната здравна организация (СЗО) е установено, че хората с ПТСР пропускат средно 15 дни от работа или други дейности годишно в сравнение с хора без ПТСР,⁷ което може да доведе до значителни разходи. При по-възрастните пациенти симптомите на ПТСР могат да се засилят в резултат на влошаване на здравето, понижение на когнитивните способности и социална изолация, които допринасят за бремето на заболяването.²

Хората, които се притесняват, че те или техни близки имат симптоми на ПТСР, трябва да се консултират с лекар. Диагнозата ПТСР се поставя чрез разговор с пациента или с неговите родители, ако пациентът е в ранна детска възраст.² Симптомите на ПТСР често са подобни на симптомите при други заболявания (като депресия), което може да доведе до недиагностициране или погрешно диагностициране на ПТСР.⁸ Основната разлика между ПТСР и депресията е, че при ПТСР е необходимо да се е случила травма.

Лечението на ПТСР обикновено включва психотерапия - съобразена с обстоятелствата поведенческа и емоционална подкрепа от медицински специалисти - може да включва и лекарства.⁹ Преглед на данните в световен мащаб обаче показва, че по-малко от 50% от пациентите с ПТСР търсят лечение.³ Освен това забавянето при започването на лечение може да влоши резултатите.¹⁰ Ранната диагноза и лечение са много важни при пациентите с ПТСР.